Битката при Онгъл 680 година - Хан Аспарух

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг.

Прабългарите начело с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея, безпокоели с непрекъснати нападения византийската област Малка Скития (дн. Добруджа) и пречели на империята да установи трайно властта си над славяните. Създала се реална възможност за тяхното съюзяване със северите и „седемте славянски племена". Хан Аспарух установил лагера си в Онгъла - блатиста местност в северна Добруджа, където било построено укрепление.

Император Константин IV Погонат бил силно обезпокоен от новия враг на империята и евентуалното му съюзяване със славяните. Въпреки това империята не предприемала никакви военни походи срещу тях заради войната с арабите (669-678), които под водачеството на халиф Моавий обсаждали Константинопол в продължение на 4 години (674-678). Веднага щом се справил с арабите, византийският имератор решил да унищожи самонастанилите се прабългари. Той организирал мащабен поход по море и суша срещу прабългарите, които застрашавали балканските провинции на империята. Една армия през Тракия и старопланинските проходи се отправила срещу северите и „седемте славянски племена", а друга начело с императора на кораби отплавала към Дунавската делта. Числеността на войските вероятно била от 50 до 60 хиляди войни, от които 10 000 хиляди - конници.

Огромната войска, която императорът повел, предопределила тактиката на Аспарух. Прабългарите изчакали византийците в Онгъла и ги отблъснали на няколко пъти, като междувременно вземали мерки за продължителна отбрана. След тези неуспешни атаки ромеите организирали обсада. В продължение на няколко дни по неизвестни причини византийците не посмели да предприемат настъпление. Вероятно, още докато са доближавали Онгъла, прабългарската конница им е нанесла загуби и те не са посмели да се придвижат напред.

Константин ІV обаче бил болен от подагра и решил вместо да води битка, да се оттегли на почивка в Месемврия (дн. Несебър). Войната срещу прабългарите била поверена на стратезите (военачалниците), на които императорът заповядал да водят активни бойни действия. Вестта за внезапното му отплаване се разпространила сред армията и окончателно сломила бойния дух на ромеите и те започнали панически да отстъпват.

Аспарух се възползвал от така стеклите се обстоятелства. Конницата му излязла от укреплението и връхлетяла върху отстъпващите ромеи. Пехотата им била пометена и оцелелите потърсили спасение по корабите. Бягащите ромейски конници също били настигнати от прабългарите и били подложени на сеч.

В преследването на бягащата византийска армия прабългарската конница преминала р. Дунав, навлязла в Добруджа и достигнала до Одесос(дн.Варна). Победата над византийците в битката при Онгъла и настаняването на прабългарите в непосредствено съседство със славянските племена, белязали началната история на Българската държава на Долния Дунав. Хан Аспарух сключил договор със славянските князе на седемте славянски племена ,които поели защитата на западните и южните граници.

Освен защитата на цялата държава, прабългарите трябвало да бранят територията откъм морето и североизточната граница от нахлуванията на хазарите. Върховен владетел и главнокомандващ на цялата войска станал хан Аспарух, което негово право започнало да се предава по наследство. Така прабългарите заели господстващо положение в новата държава.

За да узакони победата си, хан Аспарух имал нужда от договор, чрез който Византия да признае победата му и владените от него територии на север от Стара Планина. Затова прабългари и славяни продължили нападенията си на юг в Тракия, което принудило императорът да подпише договор, който признавал българската власт между Дунав и Стара Планина.

(Автор - Аз)