Скъпоценни камъни

Скъпоценните камъни са: Изумруд (Смарагд), Рубин, Диамант, Опал

Скъпоценният камък е минерал, скала или вкаменен материал, който след изрязване или фасетиране и полиране се използва в бижутерията и за колекциониране. Други скъпоценни камъни са органични, като кехлибара и амолита. Някои са прекалено меки и крехки, за да се използват в бижутерията, например родохрозита. Единицата за тегло на скъпоценните камъни се нарича карат. В бижутерията се използват както естествени камъни, така и синтетични такива. Синтетичните са по-равномерно оцветени и много по-евтини. Има четири основни вида шлифовка на скъпоценните камъни:

• Брилянтна
• Розетна
• Стъпаловидна
• Клиновидна

***************************************

Брилянтът "Хоуп" е наричан най-скъпия малък предмет на света и оценяван на 200 млн. щ. долара, т.е. почти по 5 млн. щ. долара на 1 карат от него.

"Хоуп" (англ. букв. "Надежда") е наречен на името на един от собствениците си - лондонския банкер Хенри Хоуп. Скъпоценният камък има тъмносин цвят и изключително чист блясък и тежи 45,5 карата (или 9,1 грама). Откраднат е от Индия, където, според легендата, бил око в статуя на някаква богиня. В Европа е пренесен през 1668 година от френския пътешественик и търговец Жан-Батист Таверние, а той го продава на френския крал Людовик XIV.

Тогава елмазът е тежал почти 112 карата. През 1673 г. кралят заповядал да бъде обработен и теглото на красивия син камък намаляло до 67 карата. Още от този момент тръгва мълвата за проклятието на тази скъпоценност, защото по времето на пренасянето му на стария континент пламва епидемия от чума. Жан-Батист Таверние умира от ужасна смърт - разкъсан е от кучета, а Кралят-Слънце по време на танци си навехва крака, получава гангрена и умира. Сдобилият се в наследство с елмаза крал Людовик XVI го подарява на съпругата си Мария-Антоанета, която завършва трагично живота си, обезглавена на гилотината.

През 1792 г., по време на хаоса на Френската революция, брилянтът е откраднат и изчезва за около 20 години. През 1824 г. скъпоценният камък е продаден на английския крал Георг V, а след неговата смърт през 1830 г. го купува лондонският банкер и колекционер на скъпоценности Хенри-Филип Хоуп. До 1901 г. получилият вече име брилянт "Хоуп" остава в семейната колекция. Тук зловещите събития, които го съпровождат, продължават - Хенри Хоуп умира от загадъчна болест, наследникът на банкера се разорява и за да изплати дълговете си, го продава, като се предполага, на турски колекционер, загинал по време на морска буря.

Брилянтът обаче оцелява и се появява в Турция, където през 1905 или 1906 г. семейство Евелин и Едуард Маклин го виждат в двореца на турския султан. Не е ясно точно как, но няколко години по-късно брилянтът "Хоуп" вече е в Париж и на него попада отново същата Евелин Маклин. Показва ѝ го ювелирът Пиер Картие, който по това време е започнал да набира известност. Богатата американка е пленена от гледката и наброява за брилянта 187 000 щ. долара.

Купувайки го, Евелин Маклин занесла камъка в католическа църква, за да бъде свалено проклятието от него. Последвалите събития обаче говорят по-скоро за липсата на ефект от свещенодействието, защото богатият ѝ съпруг се пропивал все повече, свекървата на Евелин починала от скоротечна и твърде необичайно протекла пневмония, свекърът ѝ предложил на Евелин да се разведе със сина му и да се омъжи за него, но това не станало и след смъртта му се оказало, че е лишил от наследство потомъка си. Първородният син на Евелин, кръстен на загиналия ѝ при катастрофа брат Винсент, бил блъснат от кола, прибрал се привидно здрав, без счупвания и болки в къщи и починал през нощта от вътрешен кръвоизлив.

По-късно съпрузите Маклин се развеждат, а дъщерята на Евелин се самоубива със сънотворни таблетки. Според слуховете в една от къщите на семейство Маклин по време на секс-оргия президентът Хардинг става съучастник в убийството на пияно момиче. След смъртта на Евелин Маклин, през 1949 г. брилянтът "Хоуп" е продаден за 176 000 щ. долара на ювелира Хари Уинстън, който го дарява на Смитсъновия институт във Вашингтон. Когато дарението било оповестено, пристигнали много писма от американци, разтревожени за бъдещата съдба на новия собственик на брилянта - Съединените Щати.

Източник (статия и снимки)